Еманюел Чекнаворян посвещава концерт в зала „България“ на баща си
Последвайте ”Гласове " в.
Виртуозният цигулар заменя своята Страдивари с диригентската палка. В този концерт Софийската филхармония за първи път ще извърши „ Три пиеси от „ Арарат сюита “ от бащата на Еманюел - Лорис Чекнаворян - една от най-известните културни фигури в Армения и Иран.
Еманюел Чекнаворян се завръща на сцената на зала „ България “ на 13 октомври с концерт, отдаден на неговия татко – огромният композитор и диригент Лорис Чекнаворян, който в същия ден отбелязва своя 85 рожден ден.
След като очарова българската аудитория като солист, този път Еманюел заменя цигулката с диригентска палка, с цел да показа дружно със Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор „ Три пиеси от „ Арарат сюита “ от Лорис Чекнаворян, " Половецки танци " из второ деяние на операта " Княз Игор " от Александър Бородин и „ Картини от една галерия “ от Модест Мусоргски.
Въпреки младостта си, музикантът към този момент е получил международно самопризнание и е припознат като един от огромните актьори на днешното време. Публиката и критиците са въодушевени от неговите тълкования, отличаващи се с дълбочина и техническо съвършенство. „ Radio Klassik Stephansdom “ разпознава и гения му да комуникира с публиката и от 2017 му поверява лично предаване – „ Der Klassik-Tjek “.
Като най-младият резидентен актьор в историята на именитата зала Музикферайн, Еманюел Чекнаворян основава собствен личен цикъл в богатите ѝ обичаи през сезон 2019/20. През последните сезони той от ден на ден се концентрира в дирижирането и реализира и диригентските си дебюти във Виенския Концертхаус с Виенския камерен оркестър, оркестър „ Тонкюнстлер “, Камерата Залцбург, Мюнхенския и Базелския симфонични оркестри. Той е „ Изгряваща звезда “ на Организацията на Европейските концертни зали, „ Голям гений “ на „ Виенския концертхаус “ и е протежиран от фондацията „ Орфеум “ в Цюрих.
Чест посетител е на интернационалните фестивали за класическа музика, в това число „ Енеску “ в Букурещ, Фестивала в Графенек (Австрия), Музикалния фестивал в Рейнгау (Германия) и Фестивала в Макленбург – Западна Померания (Германия).
Еманюел Чекнаворян е притежател на влиятелната премия „ OPUS Klassik “ за дебютния си албум „ Solo “ (2018). През 2020 записва втория си диск с творби на татко му и на Ян Сибелиус. А през идната година излиза и дебютния му албум като диригент на Оркестър „ Тонкюнстлер “, с които извършва „ Шехерезада “ на Римски-Корсаков.
В този концерт Софийската филхармония за първи път ще извърши „ Три пиеси от „ Арарат сюита “ от бащата на Еманюел - Лорис Чекнаворян - една от най-известните културни фигури в Армения и Иран.
Лорис Ченаворян е написал 6 опери, 5 симфонии, хорови творби, камерна музика, балетна музика, пиано и вокални творби, концерти за пиано, цигулка, китара, виолончело и пипа (китайска лютня), както и музика за документални и игрални филми. Композициите му се извършват от огромни оркестри, измежду които Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Хале, Хелзинкската филхармония, Симфоничния оркестър на Техеран, Симфоничния оркестър на Йоханесбург, Симфоничния оркестър на Хайфа, Мексиканския симфоничен оркестър, Перкусионни виртуози „ Лондон “, Перкусионен отбор „ Страсбург “ и Английски камерен оркестър.
“Картини от една галерия ” от Модест Мусоргски са измежду най-цитираните и приспособени произведения. Днес съществуват над 60 акомодации за най-различни принадлежности, сформира и жанрове, измежду тях за рок, траш-метъл, джаз-групи и прочие, а цитати от нея има и в ария на Майкъл Джексън.
Повод за написването им става неочакваната гибел на 39-годишния художник и проектант Виктор Хартман (1834-1873), считан за основоположник на съветския жанр в архитектурата. Съмишленикът му – Владимир Стасов – провежда галерия от негови акварели и рисунки, които точно стават сюжетна основа на всяка една от пиесите в клавирния цикъл на 35-годишния Мусоргски. Те са отдадени на Стасов и са в памет на Хартман. Написани са извънредно бързо – за 20 дни през месец юни 1874. За този интервал Мусоргски написа: „ Хартман ври, сходно на това по какъв начин кипеше „ Борис Годунов “ – мислите и звуците стояха във въздуха, поглъщам ги и преяждам, едвам съумявам да ги драскам на хартията… Иска ми се по-бързо и по-надеждно да ги направя. Моята физиономия се вижда в интермедиите. Считам го за удачно досега “.
Партитурата се състои от 10 картини, рамкирани от една тематика, наречена „ Разходка ”. Сюжетно тя въплъщава авторското наличие на изложбата, а музикално – извършва ролята на интермедия. Според Стасов тематиката задоволително съответно разказва държанието на създателя: “това е композиторът, показал самичък себе си по време на разходка, с придвижванията му наляво, надясно, като безполезен наблюдаващ, когато се доближава към картината; от време на време радостното му изражение се помрачава при мисълта за умрелия му приятел… ”
През 1922 Морис Равел оркестрира творбата по молба на Сергей Кусевицки, който я дирижира в Париж през 1923. И до през днешния ден този е най-популярният ѝ вариант.
Билети за прочувственото събитие са налични на касата на зала „ България “ и в Ивентим.
Пълната стратегия на Софийската филхармония може да намерите на:
Следете Фейсбук страницата на филхармонията:
Twitter: h
Instagram:
Намерете ни и в Youtube:
Виртуозният цигулар заменя своята Страдивари с диригентската палка. В този концерт Софийската филхармония за първи път ще извърши „ Три пиеси от „ Арарат сюита “ от бащата на Еманюел - Лорис Чекнаворян - една от най-известните културни фигури в Армения и Иран.
Еманюел Чекнаворян се завръща на сцената на зала „ България “ на 13 октомври с концерт, отдаден на неговия татко – огромният композитор и диригент Лорис Чекнаворян, който в същия ден отбелязва своя 85 рожден ден.
След като очарова българската аудитория като солист, този път Еманюел заменя цигулката с диригентска палка, с цел да показа дружно със Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор „ Три пиеси от „ Арарат сюита “ от Лорис Чекнаворян, " Половецки танци " из второ деяние на операта " Княз Игор " от Александър Бородин и „ Картини от една галерия “ от Модест Мусоргски.
Въпреки младостта си, музикантът към този момент е получил международно самопризнание и е припознат като един от огромните актьори на днешното време. Публиката и критиците са въодушевени от неговите тълкования, отличаващи се с дълбочина и техническо съвършенство. „ Radio Klassik Stephansdom “ разпознава и гения му да комуникира с публиката и от 2017 му поверява лично предаване – „ Der Klassik-Tjek “.
Като най-младият резидентен актьор в историята на именитата зала Музикферайн, Еманюел Чекнаворян основава собствен личен цикъл в богатите ѝ обичаи през сезон 2019/20. През последните сезони той от ден на ден се концентрира в дирижирането и реализира и диригентските си дебюти във Виенския Концертхаус с Виенския камерен оркестър, оркестър „ Тонкюнстлер “, Камерата Залцбург, Мюнхенския и Базелския симфонични оркестри. Той е „ Изгряваща звезда “ на Организацията на Европейските концертни зали, „ Голям гений “ на „ Виенския концертхаус “ и е протежиран от фондацията „ Орфеум “ в Цюрих.
Чест посетител е на интернационалните фестивали за класическа музика, в това число „ Енеску “ в Букурещ, Фестивала в Графенек (Австрия), Музикалния фестивал в Рейнгау (Германия) и Фестивала в Макленбург – Западна Померания (Германия).
Еманюел Чекнаворян е притежател на влиятелната премия „ OPUS Klassik “ за дебютния си албум „ Solo “ (2018). През 2020 записва втория си диск с творби на татко му и на Ян Сибелиус. А през идната година излиза и дебютния му албум като диригент на Оркестър „ Тонкюнстлер “, с които извършва „ Шехерезада “ на Римски-Корсаков.
В този концерт Софийската филхармония за първи път ще извърши „ Три пиеси от „ Арарат сюита “ от бащата на Еманюел - Лорис Чекнаворян - една от най-известните културни фигури в Армения и Иран.
Лорис Ченаворян е написал 6 опери, 5 симфонии, хорови творби, камерна музика, балетна музика, пиано и вокални творби, концерти за пиано, цигулка, китара, виолончело и пипа (китайска лютня), както и музика за документални и игрални филми. Композициите му се извършват от огромни оркестри, измежду които Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Хале, Хелзинкската филхармония, Симфоничния оркестър на Техеран, Симфоничния оркестър на Йоханесбург, Симфоничния оркестър на Хайфа, Мексиканския симфоничен оркестър, Перкусионни виртуози „ Лондон “, Перкусионен отбор „ Страсбург “ и Английски камерен оркестър.
“Картини от една галерия ” от Модест Мусоргски са измежду най-цитираните и приспособени произведения. Днес съществуват над 60 акомодации за най-различни принадлежности, сформира и жанрове, измежду тях за рок, траш-метъл, джаз-групи и прочие, а цитати от нея има и в ария на Майкъл Джексън.
Повод за написването им става неочакваната гибел на 39-годишния художник и проектант Виктор Хартман (1834-1873), считан за основоположник на съветския жанр в архитектурата. Съмишленикът му – Владимир Стасов – провежда галерия от негови акварели и рисунки, които точно стават сюжетна основа на всяка една от пиесите в клавирния цикъл на 35-годишния Мусоргски. Те са отдадени на Стасов и са в памет на Хартман. Написани са извънредно бързо – за 20 дни през месец юни 1874. За този интервал Мусоргски написа: „ Хартман ври, сходно на това по какъв начин кипеше „ Борис Годунов “ – мислите и звуците стояха във въздуха, поглъщам ги и преяждам, едвам съумявам да ги драскам на хартията… Иска ми се по-бързо и по-надеждно да ги направя. Моята физиономия се вижда в интермедиите. Считам го за удачно досега “.
Партитурата се състои от 10 картини, рамкирани от една тематика, наречена „ Разходка ”. Сюжетно тя въплъщава авторското наличие на изложбата, а музикално – извършва ролята на интермедия. Според Стасов тематиката задоволително съответно разказва държанието на създателя: “това е композиторът, показал самичък себе си по време на разходка, с придвижванията му наляво, надясно, като безполезен наблюдаващ, когато се доближава към картината; от време на време радостното му изражение се помрачава при мисълта за умрелия му приятел… ”
През 1922 Морис Равел оркестрира творбата по молба на Сергей Кусевицки, който я дирижира в Париж през 1923. И до през днешния ден този е най-популярният ѝ вариант.
Билети за прочувственото събитие са налични на касата на зала „ България “ и в Ивентим.
Пълната стратегия на Софийската филхармония може да намерите на:
Следете Фейсбук страницата на филхармонията:
Twitter: h
Instagram:
Намерете ни и в Youtube:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ